Пъзел Eurographics от 1000 части – Път сред полета от пшеници, Клод Моне

“За мен пейзажът не съществува сам по себе си, защото неговия облик се променя във всеки един момент, но обкръжаващата го атмосфера му дарява живот – светлината и въздуха, които постоянно се променят. За мен именно тя придава истинска стойност на нещата.” Клод Моне Като един от основоположниците на импресионизма в края на 1800-те г., Колд Моне се интересува от пряко наблюдение и проучване на ефектите, които оказват светлината и сянката върху цветовете. Парижанинът Моне е поддръжник на пленерната живопис и е най-известен със своите серии картини, изобразяващи сюжети като купи сено (1891 г.), тополи (1892), катедралата в Руан (1894 г.), както и на любимите му водни лилии (1910-1920 г.).

Във всяка от сериите Моне рисува един и същи сюжет, една и съща гледка, но при различна осветеност, което променя цветовете, нюансира характера и излъчването на всеки елемент.

Ранните работи на Моне показват привързаност към реалистите в изразяването на съвременната тематика, като са лишени от всякаква идеализация. Вдъхновен обаче от Едуард Мане, Моне се оттегля от ясното изображение на формите и линейната перспектива, като започва да експериментира със смели цветове и неконвенционални композиции. Акцентът в картините му се измества от представянето на фигурите, към изобразяване на различни качества на светлина и атмосфера във всяка сцена.

В по-късните си години Моне става все по-чувствителен към декоративните качества на цветовете и формите, като изследва хармониите и контрастите на нюансите. Ефектите, които постига особено в сериите от 1890 г., представляват забележителен напредък в посока към абстракции. Вдъхновител и лидер сред импресионистите, Моне има решаваща роля в привличането на Пиер-Огюст Реноар, Алфред Сисле, Мане и Писаро, които започват да работят заедно около Париж. Моне играе важна роля и при създаването на изложбеното дружество, което ще представя работата на групата в периода 1874-1886 г. Последната картина на Моне, изобразяваща езерото с лилиите в неговата вила в Живерни, е с почти абстрактна композиция и усещане за продължението на водата, която се разлива извън картината, една хармония от неуловими, светещи цветове и изкусно пресъздадени текстури. Малко след като Моне напуска този свят на 86 години, френското правителство излага неговата последна серия с водни лилии в специално изградена галерия в музея Оранжери в Париж, където може да бъде разгледана и днес.