Пълно описание на продукта
Как да се научиш да живееш отново, след като животът ти е нанесъл жесток удар? Някои травмирани деца – грозните малки патенца, описани от Борис Сирюлник – устояват на изпитанията и дори понякога ги използват, за да станат по-човечни. Откъде черпят сила?
Тази способност да оцелееш, като дори се преобразиш красиво, е резилиентността, „изкуството да плуваш в буйни потоци“, без да се оставиш бурното течение да те завлече към водопада от страдания... способност да се изправиш, след като си паднал, да се възстановиш от раните си (болест, траур, изнасилване, война, атентати, депортиране). Това се свежда в крайна сметка до измеренията на съпротива и устойчивост, до способността на една личност или една социална система да се развиват добре въпреки трудните условия.
Увлекателен разказвач, авторът представя процеса на изграждане на резилиентността, като се опира върху реални случаи – някои от примерите за тази метаморфоза се отнасят за намерилите спасение чрез изкуството, като Мария Калас, Барбара, Жорж Брасенс... Според Сирюлник най-важно е да се намери изход, за да се преодолее кризата и тези деца да се научат да живеят по друг начин. Същественото не е да се изброяват травмите, а да се открие път за тяхното преодоляване.
Френският учен дава пример с грозното патенце, което се превръща в красив лебед. Но това да си лебед не е достатъчно, нужно е да се пребориш с униженията от миналото и да продължиш напред в променените условия. Защото понякога дори да си се освободил от насилниците, ти продължаваш да носиш спомена за тях. Възстановяването зависи от личния темперамент и от социалната подкрепа. Специален раздел в книгата е посветен на структурата на агресията и пораженията, които тя нанася.
„Резилиентността казва да на живота там, където животът е казал не“, пише Борис Сирюлник, който е разработил понятието „резилиентност“, въвеждайки го във Франция.
„Грозните патенца“ е оптимистична книга, която доказва, че никое нараняване не е непоправимо, стига да се изработят защитни механизми и да има протегнати ръце.
Преводът от френски е дело на Нина Венова, автор на корицата е Десислава Игнатова.
♦ ♦ ♦
Борис Сирюлник (р.1937) е пример за резилиентност. Детството му е разбито от войната, родителите му са депортирани от нацистите, самият той по чудо оцелява. След това е подхвърлян между институции и приемни семейства. Вместо да го отблъсне от хората, преживяната драма го подтиква да се опита да разбере човешката природа. След като завършва медицина, специализира различни области на психиатрията и работи като невропсихиатър, психолог, психоаналитик. Проявява интерес към етологията, науката за поведението на животинските видове в естествената им среда. Днес е изследовател и преподавател в университета в Тулон. Ангажиран е със защитата на децата, природата, животните. Той е световноизвестен не само с научната си работа, но и с активната си позиция, яркото си медийно присъствие и многобройните си книги, адресирани към широка читателска публика.
Издaтeлcтвo „Изтoĸ-Зaпaд” e ocнoвaнo пpeз eceнтa нa 2002 г. Дo тoзи мoмeнт в ĸaтaлoгa мy имa нaд 1000 peaлизиpaни зaглaвия, гpyпиpaни тeмaтичнo в гoлeмитe пopeдици „Изтoĸ“, „Зaпaд“ и „Бългapия“.
„Изтoĸ-Зaпaд“ paбoти нaй-вeчe в oблacтитe нa филocoфиятa, ĸyлтypoлoгиятa, aнтpoпoлoгиятa, иcтopиятa, иĸoнoмиĸaтa, пpaĸтичecĸaтa и тeopeтичecĸaтa пcиxoлoгия, изoбщo нa пoзнaниeтo зa чoвeĸa и oбщecтвoтo. Hapeд c тoвa нeмaлъĸ дял oт ĸнижнaтa мy пpoдyĸция ce пaдa нa бeлeтpиcтиĸaтa, пyблициcтиĸaтa, здpaвeтo и бизнec-yмeниятa. C лoгoтo нa издaтeлcтвoтo ce нaлoжиxa бeлeтpиcтични и дoĸyмeнтaлни пopeдици ĸaтo „Bъpxoвe“, „Маgіса“, „Teзaypyc“, „Зaбpaвeнитe бългapи“, „Cпaceнaтa иcтopия“, ĸaĸтo и лyĸcoзнитe джoбни бижyтa oт ĸoлeĸциятa „Гoлeмитe мaлĸи ĸниги“. Зa oтбeлязвaнe ca издaниятa нa Kapлoc Pyиc Caфoн, Карл Сейгън, Ричард Файнмън, Гийoм Mюco, Tит Ливий, Cвeти Aвгycтин, Toмa oт Aĸвинo, Фpeдepиĸ Бacтиa, Heйoми Kлaйн, Aйн Paнд, Дoнaлд Tpъмп, Жoзe Фpeш, Джoйc Kapoл Oyтc, Ивaн Xaджийcĸи, Cepгeй Игнaтoв, Гeopги Фoтeв, Янa Язoвa и oщe мнoгo мнoгo дpyги.
