Пълно описание на продукта
Какво ще се случи с човечеството, ако се научим да разчитаме и да манипулираме собствената си генетична информация?
Какви възможности и опасности крие разгадаването на Кода на кодовете - човешкия геном?
Това е фокусът в книгата на един от най-големите специалисти в областта на генетиката - Сидхарт Мукхърджи. Историята на гена започва в затънтено августинско абатство в Моравия през 1856 г., където един монах се натъква на идеята за „единица на наследствеността“. По-нататък се пресича с Дарвиновата теория на еволюцията, за да се сблъска с ужасите на нацистката евгеника през 40-те години на ХХ в. Откриването на гена бележи следвоенната биология и преобръща разбирането ни за сексуалността, темперамента, избора и свободната воля. Това е история за човешка изобретателност, но и за зловеща обсебеност - от Дарвин и Грегор Мендел през Франсис Крик, Джеймс Уотсън и Розалинд Франклин до хилядите учени, които и днес работят върху разбирането на човешкия геном.
Разгърнете тази епична, вълнуваща история за раждането и развитието на една от най-революционните научни идеи. Втъкана в книгата като червена нишка присъства и историята на семейството на Мукхърджи с повтарящия се модел на психични заболявания, напомняйки ни за дълбокото значение на генетиката за всекидневния живот. Книгата звучи особено актуално днес, когато съществува реалната възможност да променяме човешкия геном и по този начин да влияем върху съдбата и идентичността на децата си. Готови ли сме за тази отговорност?
Историята на гена започва през втората половина на XIX в. с Грегор Мендел - ужасен свещеник, но способен градинар в неизвестно августинско абатство в Моравия. Обсебен от граха, който отглежда, той забелязва как определени особености като текстура, цвят и височина се предават и се повтарят в следващата реколта. Това е първият сблъсък с идеята за „единица наследственост“. Почти по същото време Дарвин развива теорията за еволюцията и трансформацията на видовете. През 1905 г. Уилям Бейтсън, английски биолог и последовател на тези взаимносвързани идеи, провижда в бъдещето и казва: „Едно нещо е сигурно. Науката за наследствеността скоро ще придобие огромна сила, а в някои страни тази сила ще бъде приложена за контролиране на състава на нацията.“
Скоро думите му биват потвърдени. Първият Международен конгрес по евгеника се провежда през 1912 г. Евгениката е набор от концепции и практики, целящи подобрението на генетичните качества на група хора. Именно тогава, преди 115 години, е родено дете на име „арогантност“, захранено с оскъдни и крайно недостатъчни знания. То пораства и създава къщите за привилегировани в Америка и концлагерите в Европа. За съжаление, нашите интелектуални предшественици не са били на прав път - не генетичната чистота е тази, която нашето ДНК е предназначено да запази, а генетичното разнообразие - единствената застраховка срещу непредсказуемото бъдеще.
Днес, 100 години по-късно, идеята за ген не е само теоретична абстракция, а работеща молекулярна машина с огромен потенциал. Генетични модификации на човешки ембриони вече се случват. Новите технологии са в състояние да променят реакциите на организма ни към стотици наследствени заболявания, могат да влияят върху съдбата и идентичността на децата ни. В този смисъл най-интересното събитие в областта на генетиката е пред нас - може би много по-близо, отколкото си мислим.
С новата си книга „Генът“ Сидхарт Мукхърджи (автор на „Императорът на всички болести“) е направил една възхитителна услуга на читателите, като е превърнал най-важната научна сага в историята в приказка, която може би е по-добре да не знаем. В нея е преплел и историята на собственото си семейство, преследвано от психични заболявания поколения наред. Дал е отговори на въпросите какво ще се случи с човечеството, ако се научим да разчитаме и да манипулираме собствената си генетична информация, и какви възможности и опасности крие разгадаването на Кода на кодовете - човешкия геном.
♦ ♦ ♦
Сидхарт Мукхърджи е роден през 1970 г. в Ню Делхи. Работи в Колумбийския университет – преподавател, учен и практикуващ онколог в Медицинския център на университета. Завършил е Станфордския университет, Оксфордския университет (където прави докторантура по причиняващи рак вируси) и Харвардското медицинско училище. Специализирал е онкология в Раковия институт „Дейна-Фарбър“ и е практикувал в Масачузетската многопрофилна болница. Има публикации в „Нейчър“, „Ню Ингланд Джърнъл ъф Медисин“, „Нюрон“ и „Джърнъл ъф Клиникъл Инвестигейшън“. Автор е на бестселъра „Императорът на всички болести“, за който получава награда „Пулицър“ през 2011 г. в категорията за нехудожествена литература.
Издaтeлcтвo „Изтoĸ-Зaпaд” e ocнoвaнo пpeз eceнтa нa 2002 г. Дo тoзи мoмeнт в ĸaтaлoгa мy имa нaд 1000 peaлизиpaни зaглaвия, гpyпиpaни тeмaтичнo в гoлeмитe пopeдици „Изтoĸ“, „Зaпaд“ и „Бългapия“.
„Изтoĸ-Зaпaд“ paбoти нaй-вeчe в oблacтитe нa филocoфиятa, ĸyлтypoлoгиятa, aнтpoпoлoгиятa, иcтopиятa, иĸoнoмиĸaтa, пpaĸтичecĸaтa и тeopeтичecĸaтa пcиxoлoгия, изoбщo нa пoзнaниeтo зa чoвeĸa и oбщecтвoтo. Hapeд c тoвa нeмaлъĸ дял oт ĸнижнaтa мy пpoдyĸция ce пaдa нa бeлeтpиcтиĸaтa, пyблициcтиĸaтa, здpaвeтo и бизнec-yмeниятa. C лoгoтo нa издaтeлcтвoтo ce нaлoжиxa бeлeтpиcтични и дoĸyмeнтaлни пopeдици ĸaтo „Bъpxoвe“, „Маgіса“, „Teзaypyc“, „Зaбpaвeнитe бългapи“, „Cпaceнaтa иcтopия“, ĸaĸтo и лyĸcoзнитe джoбни бижyтa oт ĸoлeĸциятa „Гoлeмитe мaлĸи ĸниги“. Зa oтбeлязвaнe ca издaниятa нa Kapлoc Pyиc Caфoн, Карл Сейгън, Ричард Файнмън, Гийoм Mюco, Tит Ливий, Cвeти Aвгycтин, Toмa oт Aĸвинo, Фpeдepиĸ Бacтиa, Heйoми Kлaйн, Aйн Paнд, Дoнaлд Tpъмп, Жoзe Фpeш, Джoйc Kapoл Oyтc, Ивaн Xaджийcĸи, Cepгeй Игнaтoв, Гeopги Фoтeв, Янa Язoвa и oщe мнoгo мнoгo дpyги.
