Педиатърът д-р Бояна Петкова: Рецептата за „лесно” отглеждане на деца е да бъдем близо до тях

Визитка:
Д-р Бояна Петкова е лекар с над 17-годишен опит в лечението на детски заболявания и проследяване на нормалния растеж и развитие на деца. Педиатър, активист в сферата на майчиното и детско здраве.
Част от екипа на Училище за родители „Слънчогледи”, основател на Фондация „Макове за Мери”,част от акушерска практика „Зебрите”, както и Фондация за палиативни грижи за деца „Ида”.

– Д-р Петкова, вие сте част от семинара „Б” като бебе организирано от акушерска практика „Зебрите”, който ще се състои на 21 март в София. Събитието събира редица изтъкнати експерти и практици в грижата за майката и бебето, които ще разкажат за различните аспекти в грижата за новородените.
Може ли да споделите, кое е най-голямото предизвикателство и страх, пред които се изправят бъдещите родители?

– Мисля, че най-голямото предизвикателство е самият страх. От една страна в съвременния свят често първото живо бебе, което виждаме и държим в ръцете си, е нашето собствено. От друга – нищо в живота не ни е подготвило за срещата с него, няма как да знаем какво е „нормално” и затова много от нормалните неща ни се струват патологични, и това поражда понякога ескалираща несигурност и тревожност.

– От дългогодишната ви практика и наблюдения, отличава ли се съществена промяна в подхода и грижата на „новите” родители към новородените? Кои са промените, които ви правят впечатление?

– На всеки 10-15-20 години родителството се променя.

Често „новото” е преди отхвърлено старо.

След една силна вълна на привързано родителство преди около 15 години, напоследък се наблюдава връщане към родителските модели на нашето детство, отглеждането на бебето „на режим”, често проследяван с приложения, опити да приучим бебетата на „самостоятелност” от много малка възраст. Родителите са много проактивни и контролиращи всеки аспект от ежедневието на децата (вероятно като начин да успокоят собствената си тревожност), което е разбираемо, но крие своите рискове.

– Днес все повече родителите залагат и се обучават в грижите и възпитанието по различни западни модели, напр. Монтесори. Колко ефективни са подобни методи и какви подходи препоръчвате на бъдещите родители в грижите?

– Първо, мисля, че е крайно време да спрем да мислим за себе си като „на изток от запада”. Въпреки че родителството обикновено е повлияно от културата, в която сме отраснали и възпитани, българският родител през последните 20 години е по-скоро съпоставим с всеки друг родител в Европа, но е затруднен в достъпа си до качествени услуги, тъй като липсват системни политики в сферите на образованието и здравеопазването (в най-широкия им смисъл). За щастие все по-бързо наваксваме по отношение на научно доказаните добри практики за подпомагане на ранното детско физическо и психоемоционално развитие.

Важно е да помним, че никой „метод” за отглеждане и възпитание на деца, не е еднакво достъпен и подходящ за всички родители и деца. На първо място децата имат нужда да се чувстват обичани, подкрепени и видени такива, каквито са, а не такива, каквито на нас ни се иска да бъдат…

– Освен в грижата за новородените, вие сте силно обвързана и с физическото и психическо здраве на родителите. Какви съвети давате на младите семейства, на които им предстои посрещането на бебе?

– Ключово за лесното преминаване в режим „семейство с дете” е правилното формулиране на очакванията. Ако очакванията ни са несъзнателно формирани от нашите собствени родители, приятели, публична среда (фейсбук групи, форуми) и личните мнения на хора, които възприемаме като неоспорими авторитети, в това число медицинските специалисти, лесно можем да се окажем в дистрес – не защото на бебето „нещо му има”, а защото не отговаря на очакванията ни.

Затова съветвам родителите да приемат първите три месеца от живота на бебето („липсващият четвърти триместър” по д-р Харви Карп) като период на опознаване – без очаквания. Всеки ден ще е различен и Вашето бебе ще е различно всеки ден. Не очаквайте животът Ви да продължи както досега, само че с още едно „нещо” в него. Опитайте се да се абстрахирате от очакванията колко ще спи, дали ще плаче, как ще се държи. Дайте си време да се запознаете с човека, който се е родил – бебетата са коренно различни личности със свой собствен характер и темперамент – за да можете най-адекватно да отговорите на нуждите му.

– Виждате ли големи различия между развитието на децата днес, през 2024 г,. спрямо развитието им преди 10 години. В какво се изразяват те и вследствие на какво го отдавате?

– Предполагам, че тук се очаква да кажа нещо за вредата от екраните, но аз няма да го направя. Честно казано не виждам големи разлики в развитието на децата сега и преди 15 години. Това, което виждам, обаче, е че децата имат все по-малко пространство да бъдат деца.
Имат все по-малко неструктурирано време за свободна игра. Все по-рано ги записваме на школи, уроци, искаме да ги развиваме интелектуално в един период, в който за тях (за мозъците им) е приоритетно да се развиват двигателно, да прекарват повече време с телата си в природата, във връзка с нас и други деца, а не затворени с умовете си в зали и класни стаи, и развозвани като куфари от едно занимание на друго.

Повярвайте ми, никой няма да остане ненаучен, ако не ходи на уроци по английски от 3-годишен, никой музикален гений няма да остане неоткрит, никой брилянтен математик няма да остане неразвит, но все повече деца са в риск да развият психични разстройства през пубертета – и то не заради това, което правят с таблетите си, а заради това, което ние не правим с тях, докато са малки.

– Вие сте двигателят зад много законодателни промени през годините в българското законодателство. Вследствие на борбите ви съществуват Фондация „Макове за Мери”, която оказва подкрепа на родители, преживели перинатална загуба. Както и Фондация за палиативни грижи за деца „Ида”, подкрепяща деца преживяващи различни по вид страдания вследствие на болест.
Има ли към днешна дата промени, за които се борите и за които продължавате да срещате трудности в реализирането им?

– Все още нормативно признатата „граница на жизнеспособност” на преждевременно родените бебета е неадекватно висока – 700 грама и 25-а гестационна седмица (СЗО признава за жизнеспособни бебета, родени с тегло 500 грама и в 21-а гестационна седмица) – това има отношение не само към грижата за живите недоносени, но и към достъпа до погребение и кремация за мъртвородените бебета и процеса на скърбене на родителите им.

За съжаление палиативните грижи за тежко и хронично болни деца все още са тера инкогнита за България. Тепърва ни предстои да развиваме каквато и да е било медицинска експертиза, практика, правна и административна рамка и здравна инфраструктура в това направление.

– Бичът на родителите днес е „лесното” отглеждане на децата пред екран. Какви съвети давате това „изкушение” да бъде избегнато и до какви последствия може да доведе отглеждането пред екран? До колко поведението на децата днес е повлияно от отношението на родителите и до колко от социалната среда?

– Както вече споменах, за мен екраните съвсем не са основният проблем на родителството, затова не бих искала да се включвам в общия хор на „паникьорите”.

Основният проблем е, че нямаме връзка с децата си, а връзката е единственият работещ инструмент за влияние на родителя.

Вместо в отношенията ние сме вторачени в поведението на децата си. А поведението е просто комуникация. Когато детето комуникира нещо неприемливо за нас, ние се втурваме да „поправяме” него, вместо да проверим къде се чупи връзката. В едни отношения между възрастен и дете отговорност носи винаги възрастният. Ние дълго време си отглеждаме децата като напълно безпомощни създания, които нищо не могат да направят сами за себе си (например да се нахранят), след което внезапно решаваме да изискваме от тях поведение и реакции като на възрастен, напълно несъответни на етапа на мозъчно развитие и когнитивните им възможности.

Апелирам родителите да се запознаят с нормата – какво е нормално за бебето и детето във всеки един етап/период, какво е нормално за тяхното бебе или дете, как да разпознават и подкрепят нуждите му, как да поддържат връзката жива и отворена. Рецептата за „лесно” отглеждане на деца е да бъдем близо до тях. Близо до бебето – както се казваше култовата по мое време книга на Василена Доткова.