Шарките са инфекциозни и силно заразни заболявания, които се отличават с появата на обриви по кожата и лигавиците, както и обща симптоматика – температура, отпадналост, загуба на апетит и други. Най-често боледуват малки деца, тъй като имунната им система все още не е развита напълно, но това не изключва и случаи на болестта при възрастните. Някои видове шарки са по-разпространени от други, а за някои има въведени и ваксини. Каква е разликата между всички тях и кои са най-опасните, ще можете да прочетете в следващите редове.
Съдържание:
Кои са най-разпространените видове при децата?
Варицела
Варицелата, позната още като лещенка, е често срещана вирусна инфекция както при малчуганите, така и при възрастните. Тя е силно заразна и се пренася по въздушно-капков път. Инфекциозното заболяване се причинява от вируса Херпес Зостер, който остава в организма за цял живот. Колкото и тежко да звучи това, след излекуването на шарката, той е в латентно състояние и се проявява само при нисък имунитет, но вече като херпес зостер – обривите са само на едно място по тялото. Що се отнася до варицелата, тя протича със сравнително едри пъпки, висока температура, болки в гърлото и мускулите. Често при децата първо се появяват обриви в устната кухина, които се забелязват по-трудно.
Пъпките по тялото се разпространяват много бързо, като в началото са малки червена петна, които после се превръщат в мехурчета. След няколко дни обривните елементи потъмняват, пукат се и образуват корички, които се излющват сами и не оставят белези. Инкубационният период на болестта е между 10 и 20 дни, като пикът е от първия до третия ден на поява на обривите. Обикновено лечението е фокусирано върху облекчаването на температурата и дискомфорта. След преболедуване се изгражда траен имунитет, но в редки случаи е възможно и повторно боледуване от варицела.
Скарлатина
Скарлатината e стрептококова инфекция, която протича с обрив и ангина. Тя засяга най-вече деца от 3 до 13-годишна възраст. Сред основните разлики между нея и варицелата е, че едната е причинена от бактерия, а другата от вирус. Срещу скарлатината не се придобива имунитет. При съмнения за това заболяване незабавно се консултирайте с лекар, тъй като се развива бързо и е съпроводена с неприятни усложнения – основно ангината, която не е никак безобидна при малчуганите. Характеризира се с ударни симптоми още в самото начало – остри болки в гърлото, възпалени сливици и гнойни налепи, висока температура, отпадналост. Езикът е много зачервен със ситни бели петънца, защото е обринат. Обривите по тялото се появяват около 24 часа след първите симптоми и представляват дребни червеникави пъпки, които обхващат вътрешната страна на крайниците, сгъвките, шията, торса, устната кухина, но никога по лицето. Инкубационният период обикновено е между 2-4 дни, но може да варира от 2 до 12. Лечението за скарлатина е антибиотично, тъй като е по-ефективно при бактериални инфекции. Важно е болният да приема достатъчно течности.
Морбили
Морбили или още известно като дребна шарка е силно заразно инфекциозно заболяване, причинено от вирус. Той засяга остро дихателната система и би могъл да доведе до сериозни усложнения. Именно затова в България се поставя задължителна ваксина срещу морбили, когато бебето навърши 13 месеца. Втората доза се слага след навършване на 12-годишна възраст. У нас се прилага комбинираната тривалентна ваксина морбили-паротит-рубеола. Сред най-често срещаните усложнения при този вид шарка са пневмония, възпаление на средното ухо, диария и други. Симптомите на морбили обикновено се появяват 10–12 дни след заразяването и включват хрема, кашлица, повишена температура, зачервени очи, чувствителни към светлина, червен обрив, който започва от лицето и се разпространява по тялото. Пъпките се сливат в по-големи петна и преминат след петия ден от появата си, но често оставят белези. Проучванията сочат, че усложнения се наблюдават при 30% от болните деца и възрастни.
Рубеола
Като повечето видове шарки рубеолата също се разпространява по въздушно-капков път. Както вече споменахме за нея има ваксина, която е тривалентна – морбили-паротит-рубеола. Инкубационният период при нея е по-продължителен – 12-23 дни. Заболяването е изключително опасно за бременните жени, тъй като преминава през плацентата и причинява тежки увреждания на плода. Признаците включват подути лимфни възли, висока температура, отпадналост, хрема, кашлица и малки червени пъпки, които преминават без белези за около 3-4 дни. Преболедувалият изгражда траен имунитет.
Розеола
Розеолата, наречена още бебешка шарка, е инфекциозно заболяване, което най-често се среща при бебета в кърмаческа или ранна детска възраст. Тя е едно от най–честите вирусни инфекции при мъниците от 1 до 3 годинки. Инкубационният период е около 10 дни и обикновено няма усложнения. Бебето вдига рязко висока температура, а обривите се появяват чак когато тя е преминала. Пъпките са розови и ситни, най–често по корема и краката. Те изчезват в рамките на 3 дни и не оставят белези. Лечението се провежда в домашни условия и включва температуропонижаващи медикаменти и витамини за подсилване на имунната система.
Вариола
Вариолата, известна още като едра шарка, е силно заразна болест, причинена от 2 вида вируси – Variola major и Variola minor. Първият е по-смъртоносен, като при него се стига до смърт в 20-40% от случаите. Голям процент от оцелелите губят зрението си вследствие на заболяването заради възпаление на роговицата. От обривите остават видими белези. Ограничаването на болестта започва в края на XIX век с въвеждането на ваксинацията. В България едрата шарка е ликвидирана през 1928 г., като с това страната се нарежда сред една от първите в света. През 1980 г. СЗО обявява окончателното унищожаване на вируса.
Какво да НЕ правим, когато детето се разболее от шарка?
В никакъв случай не предприемайте мерки и лечение на своя глава. Дори при най-малките съмнения, веднага се консултирайте с вашия педиатър. Голяма част от симптомите при видовете шарки се припокриват с обикновен грип или настинка, но при някои може да има сериозни усложнения, затова не пренебрегвайте признаците. Важно е пъпките да не бъдат разчесвани и разранявани, което налага постоянно да наблюдавате малчугана, особено ако той е в невръстна възраст и трудно контролира импулсите си. Задължително изрежете ноктите на ръцете, а ако в случая става въпрос за малко бебе, можете да му поставите и ръкавици, с които да го предпазите. Не третирайте обривите по какъвто и да е начин – не ги горете със спирт, не ги мажете с мехлеми, кремове, народна медицина и т.н, тъй като това може да е противопоказно. Следвайте инструкциите на лекаря и запазете спокойствие. Голяма част от децата боледуват поне от 1 вид шарка, така че това е в рамките на нещата и не бива да буди притеснения у вас. При потвърждаване на шарка, незабавно информирайте в детската градина или ясла, която посещава малчуганът, за да обявят карантина в групата и да регистрират случая в РИОКОЗ.
